Видеа от бръснарницата на Руски паметник Над 120 000 души ни следват

Монтаж от най-силните моменти в поредицата. Гласове, които не забравяме: „Любовта е само една.“ „Какво щастие без хората, които обичам.“ Търсим хора с истории, които заслужават да бъдат чути. Идваме при теб, изслушваме те и ти подаряваме нова прическа. Пиши на The Blades Studio – твоята история може да е следващата.

Апостол е на 54, от Лом. Идва в София, за да работи като строител. После тежка операция го оставя без сили за работа и от май спи по пейките. „Слава на Бога, аз живея втори живот“, казва той.

Родителите му ги няма. Близките му не могат да го издържат, а нощем на улицата го е страх – преди два-три дни са го нападнали. Мечтата му е проста: да не е на улицата. Подстригваме го в парка и му оставяме пари и храна за следващите дни.

Найден е преживял много. Някога печели голяма сума и я харчи само за месец – „по възможно най-грешния начин“, казва сам. После идват тежки години, в които е гладувал и е гледал смъртта отблизо.

Днес живее на улицата, но не иска помощ от близките си, за да не ги притеснява. „Винаги трябва да бъдеш себе си. Истината“, казва той. Кога някой последно му е казал, че го обича? „Освен майка ми – никой.“ Мечтае за жена до себе си. На площад „Гарибалди“ го подстригваме и му оставяме пари и храна за следващите дни.

Предлагаме на Мартин 20 евро за прическа. Първо не вярва. Условието е едно: прическата я избира колелото. Завърта и съдбата сочи Томас Шелби от „Peaky Blinders“ – късо отстрани, по-дълго отгоре. Няма връщане назад. Подстригваме го направо на улицата, а той си тръгва с новата визия и 20-те евро. Колко ще му дадете от 1 до 10?

Вальо е на 33, от Челопечене. Повече от десет години живее на улицата. Още ученик, един ден се прибира вкъщи и научава, че майка му е починала. Остава сам. Като малък мечтае да стане шеф на банка – „ама не стана“, казва и се усмихва.

Сутрин първата му мисъл е кафе и цигара. Последно се е подстригвал миналата година. Ако може да промени нещо, би искал да види майка си още веднъж. Какво би ѝ казал? „Обичам те, мамо.“ Александър махва дългата коса и оформя брадата. После му носим кебапчета и кюфтета и му оставяме пари за следващите дни.

Миро е на 21, от Белоградчик. На 19 кандидатства в пожарната и става пожарникар. Идва сам в София, тегли кредит и си купува апартамент. Играе и футбол – точно двама съотборници пожарникари му разказват за професията.

Дежурствата са по 24 часа. Звънецът може да удари в три през нощта и не знаеш къде отиваш. Миналото лято три дни гаси горски пожар. „Когато видиш благодарността в очите на хората, това ти стопля сърцето“, казва той. Бърза за тренировка, имаме 20 минути. Стигат за текстуриран кроп с фейд.

Денис учи в Строителния университет. Във втори курс материалът става много, желанието изчезва и той прекъсва. Пробва онлайн бизнес – Shopify, маркетинг, продажби. Оказва се много по-трудно, отколкото си е мислил. Тогава се връща в университета, за да му даде втори шанс.

„Без дисциплина и действия идеите си остават само идеи“, казва той. Има и съвет, прочетен в книга: дай си съвета, който би дал на близък приятел. Алекс му прави свежо лятно подстригване с фейд. „Супер, много е свежо“, казва Денис.

След епизод 24 много от вас ни писаха. „Благодарение на вас събрахме 1000 евро за Антон.“ Сядаме с него на маса и го питаме как се чувства от мисълта, че може да спи в свое място. „Готов съм“, отговаря той.

Сега най-важното е да му намерим квартира, където да спи спокойно, и работа, за да продължи напред. Ако имате такава възможност или познавате някого, пишете ни на лично или споделете видеото. Понякога едно споделяне стига до правилния човек.

Румелин завърта колелото на The Blades за 20 евро и съдбата избира остри текстурирани бодлички в стил Брад Пит. Няма връщане назад. Машинката заработва направо в парка, а Румелин получава и 20-те евро. Отива ли му? Ти би ли рискувал с прическа, която избира колелото?

Антон е на 47 и спи на пейка. Нощем го е страх. Има дни, в които няма какво да яде. Дясната ръка го боли, а здравна осигуровка няма.

Питаме го за мечта. Отначало казва, че няма. После: спокойствие, някъде да се наспи, сутрин „една кифличка и едно кисело мляко“. И работа – да пази нещо като охранител. Александър освежава главата му и оформя брадата, а ние му оставяме пари и храна за следващите дни. Антон моли всеки, който гледа: „Помагайте на хората, които имат нужда.“

Атанас е на 66, от Перник. Идва в София преди близо 30 години, когато в Перник затварят заводите. Съпругата му почива преди осем години. От години е на улицата и се храни там, където раздават храна за бездомни. Дъщерите му са омъжени, с деца. Канят го при себе си, но той не иска да им тежи.

Сменил е картата на телефона и вече няма номерата им. „Човек свиква“, казва тихо. Ако семейството му е зад камерата, би им казал, че много му липсват и че ги обича. Александър подстригва белите му коси в парка, а ние му оставяме пари и храна за следващите дни.

Росен е на 48, от София, и цял живот работи в строителството. Не е щастлив. Разделя се с жената, която обича, заради алкохола и сам избира улицата. „Самонаказвам се“, обяснява той. Вече три месеца не е пил.

Всяка сутрин първото, което прави, е да ѝ пише. Когато тя отговори, денят му е хубав. Урокът, който животът му е дал: парите не носят щастие. „Какво щастие без хората, които обичам?“ Александър му прави свежо подстригване, а ние му оставяме пари и храна за следващите дни. Пожелаваме му трите месеца да станат година.

Нова игра на улицата. Предлагаме пари на хора, които ще се подстрижат с прическата, избрана от колелото. Започваме от 10 евро и с всеки отказ добавяме още 10. Първите казват „не“. При 30 евро Калин казва „да“ и завърта.

Колелото спира на Мбапе. Следва късо подстригване в стила на френския нападател, направено на място. Калин тръгва с нова визия и 30 евро в джоба. А ти би ли завъртял колелото на The Blades Studio?

Моисей е на 30 и е израснал във „Факултета“. Често без ток и вода, понякога и без храна на масата. На 11 семейството му се мести в Люлин и много неща в него започват да се променят. В училище обаче не го приемат лесно.

Сила намира в църквата – място, където го приемат такъв, какъвто е. Днес помага на много хора, бил е и преводач на голяма конференция. На тези, които са зле, казва: „Това, че в момента си на дъното, не означава, че това е краят.“ Пред катедралата „Св. Александър Невски“ получава фейд с текстура и оформена брада.

Наско, или Афанасий, е роден в Украйна. Бесарабски българин е – от общност от около 250 хиляди души, които 200 години пазят езика, песните и танците си далеч от България. Преди девет години решава да се върне.

Пред НДК ни учи на думи от своя диалект: там никой не казва „прозорец“, а „пенджер“ или „джам“. В България никога не е срещал негатив. „Бъдещето е тук, ние го изграждаме с нашите действия“, казва той. Правим му къси страни, не от нулата. „Изглеждам като пионер“, смее се Наско.

Андрей е на 50, от Букурещ, и живее в България от 11 години. Остава заради хората, храната и забавленията. В началото най-трудна му е кирилицата. Днес казва: „Тук се чувствам българин вече.“

Свободното си време прекарва пред блока със съседите – обсъждат политика и оправят колите. Има малък семеен бизнес: купува вехтории в Гърция и ги продава в Румъния. Съветът му към младите, които искат да започнат нещо свое: имай много приятели и ги уважавай. Подстригваме го и оформяме брадата. „Чудесно“, казва Андрей.

Роман си спомня Луна парка до стадион „Васил Левски“ и количките, които е карал там като млад. Учил е в консерваторията, но си тръгва, защото не иска да пее руски песни. Сега е болен и признава, че вече не е добре.

Молим го да изпее нещо. Не е пял от години, но запява и гласът му още е там. Съветът му е кратък: „Обичайте се, уважавайте се.“ След класическото подстригване и оформената брада се гледа дълго в огледалото. „Чувствам се по-млад“, казва той, а ние се съгласяваме, че е свалил поне десет години.

Тук машинката остава в чантата. Митко сяда до дядо Владимир и просто го пита как е. „Финансово – зле“, отговаря той. Плаща около 400 лева наем и до края на месеца стига трудно. Баща му почива, когато е на пет, майка му – когато е в четвърти клас. Оттогава е сам.

„Отиваме из града и гледаме как да помагаме на хора в нужда“, казва Митко и му дава малко пари. Дядо Владимир се усмихва и ни пожелава да сме живи и здрави. Това е първият епизод на „Гласът на улицата“.

Емилиан е на 14 и учи поп и джаз пеене в Националното музикално училище „Любомир Пипков“. С приятели от училище правят група от осем души. Име още нямат – публиката предлагала, но нищо не им харесало, и така остават „бенда без име“. Любимият му изпълнител е Бил Уидърс и за нас изпява негова песен.

Предстои им джаз фестивалът в Банско. Съветът му към всеки, който започва с музика: „Никога да не се отказвате и да бъдете упорити.“ Освежаваме къдриците му с фейд. „Страхотна прическа, много ми харесва“, казва той.

Намираме Антон в парка и първо питаме мама и татко. Той е на 8, свири на цигулка от три години, обича шаха и катеренето по дърветата. Любимият му предмет е математиката. „Четири по четири?“ – „16.“ „Шест по шест?“ – „36.“ Митко само клати глава: на неговата възраст не е смятал толкова бързо.

Има и медали от училище. Иска „една готина прическа“ и нещо нарисувано, затова правим къс фейд с линия отстрани. На приятелите си праща съвет: да учат усилено, иначе няма да го стигнат.

Йордан е на 53. В София е от малък, тук е учил. От 1989 година няма дом. Животът му се обръща, когато губи любимата си жена, и оттогава върви по трудния път.

Питаме го какво би си пожелал, ако има три желания. Отговаря веднага: „Да имам приятелка, да имам къде да живея и семейство.“ Пред Народния театър му правим къси страни и сресваме посивялата коса назад. Харесва се. Оставяме му пари и храна за следващите дни. Пожелаваме му животът му да се промени и вярваме, че може.

Тодор е роден в Пловдив, живял е в Луковит. Там няма работа за хора в неговото положение, затова преди шест години сам идва в София. Сам пренася багажа си, сам си намира работа в цех за метални изделия. „Не искам да преча на никого“, казва той.

Като дете мечтае да проходи. Знае, че това няма да стане. Затова има молба към всички: да не се срамуват от хора като него и да не бягат. „Когато ме видите, поздравявайте ме. Не е заразно. Бъдете добри и бъдете хора.“ Подстригваме го късо, с фейд. „Супер е, готина е“, казва Тодор.

Дядо Златил е на 76, пенсионер, в София е от 30 години. Децата му са в Канада и идват всяка година. Съпругата му я няма от 30 години. Запознали са се в университета. Говори за нея с толкова обич, сякаш е излязла преди малко: „Това е човек, който се среща един път в живота.“

„Когато човек обича някого, времето няма значение“, казва той. Съветът му към младите: любовта е само една. След подстригването и оформената брада се поглежда и се смее: „Аз съм прекрасен дядо.“ Накрая поздравява децата си и им казва, че ги обича.

Ники е от Бяла Слатина. Израснал е в дом, после идва в София и четири години и половина работи в месарски цех. Два пъти се разболява тежко с белите дробове и повече не може да работи. Пенсия няма. От години е на улицата, а нощите са студени.

Питаме го какво би казал на хората. „Да обичат себе си и да помагат на другите.“ Митко скъсява страните и оформя брадата, като пази дължината, която Ники обича. После му даваме храна и малко пари за следващите дни. „Нека Господ да ви помага“, казва той на тръгване.

Симон е от Белгия и разговорът тръгва на смесица от езици, докато не минем на английски. Работи в болница, където помага на хора с депресия. „Всеки има тези лоши дни“, казва той, и го казва като човек, който знае за какво говори.

Разказва, че като дете е мислил и за кариера в снимането. На пешеходната улица, в слънчев пролетен ден, получава фейд с текстура отгоре. Накрая се поглежда в огледалото и се усмихва широко.

В репортажа на БНТ „Отблизо“ Димитър и Александър Димитрови разказват откъде идва идеята. В салона всеки ден слушат истории, а единият от братята е учил кинорежисура. Решават да излязат на улицата и да подстригват безплатно срещу една история.

Скоро виждат, че най-голяма нужда имат бездомните. Затова започват и да купуват храна, но най-важното е някой да ги чуе. „Нашите проблеми не са толкова големи“, казва единият, „след като има хора, на които е десет пъти по-трудно.“ Хубавото е, че зрителите после сами отиват да помагат на хората от видеата. Към екипа се присъединява и 18-годишният Иван.

Димитър е от София, завършил е музикално училище и свири на пиано, барабани и китара. Сега учи програмиране, защото „и там създаваш неща, както в музиката“.

Преди четири години минава през три операции и лекарите му дават един процент шанс. Семейството му е вярващо. Той се моли и след седмица отново ходи, говори и яде. Разказва го спокойно пред НДК, докато къдравата му коса се оформя с ножица. Поглежда се и казва: „Точно така си го представях.“

Чуваме саксофона отдалеч. Свири Владимир, когото всички знаят като Данго. Научил се е на 16 от баща си и брат си, в семейство, в което музиканти са всички поколения. Някога е свирил в духовия оркестър на братята си. Днес свири на улицата всеки ден, за да изкарва хляба на семейството си.

„Уважават ме хората“, казва той. Освежаваме главата му на място, а после му оставяме нещо за храна и малко подкрепа. Ако минете покрай Народния театър и чуете саксофон, спрете за Данго.

Тишо е от Кнежа. Идва в София заради обещана работа, но хората, които са му я обещали, го измамват и му взимат всичко. Няколко дни спи под метростанция „Сердика“, после шест месеца е в кризисен център.

„Казват, че хората имат ангели“, разказва той. Неговият идва и му подава ръка. Днес Тишо работи в офис, има квартира и снима клипове в TikTok, въпреки хейтърите. За тях има едно изречение: първо обуйте моите обувки, после ме критикувайте. На бул. „Витоша“, където години наред е държал рекламна табела, му правим модерна прическа. Весели празници от нас.

Малин е на 19, търси работа и прави мотивиращи видеа за тренировки в YouTube. Зад тях стои дълъг път. Като малък преживява тежка травма и родителите му обикалят болници у нас и в чужбина, докато се възстанови до голяма степен. В училище го чакат подигравки, за които днес говори спокойно.

Съветът му е прост: „Не се отказвайте и вярвайте в себе си.“ Бръснарят се смее, че още малко и ще мотивира и него. Правим скин фейд с къдрава текстура и линия отстрани. „Брутално е“, казва Малин пред огледалото.

„Както вие решите“ – това отговаря Методий, когато го питаме как да го подстрижем. Втора година живее сам в изоставена къща, където „никой не го закача“. Женил се е три пъти. Най-хубавият му спомен е от времето, когато е имал семейство.

Питаме го какво би казал на близките си днес. Отговорът е една дума: „Съжалявам.“ После идва ножицата. Посивялата коса става по-къса, брадата е оформена и Методий се смее: „Господ ми ви прати.“ Преди да се разделим, му пазаруваме храна за следващите дни и му оставяме малко пари.

Алекс е на 28 и почти 15 години е барман. Обича работата си заради хората, но мечтата му е друга – да дава позитивна енергия на всички около себе си.

Докато Митко му прави мид фейд, Алекс разказва нещо, което е научил наскоро: осиновен е. Не крие, че е било шок, но казва: „По-добре късно, отколкото никога.“ Иска да разбере откъде идва, дори да боли, и после да започне начисто. Съветът му е кратък: „Бъдете добри, правете добро.“ Благодарим ти, Алекс, че ни се довери.

Боби е от Варна и танцува от десет години. Започва случайно: минава с майка си покрай танцово училище, записват го за една тренировка и оттам насетне не спира. Хип-хоп, попинг, малко брейк – „ама не мога да се въртя на глава“, смее се той.

В София е дошъл, за да се развива. Посред нощ на улицата му правим късо, свежо подстригване с фейд. Харесва му, а накрая обещанието е изпълнено: танцува направо на тротоара. Ако искаш същото, знаеш къде сме – на Руски паметник, точно на кръговото.

Стефан е на 27, израснал е в София и е четвърта година информатика. Програмира от близо четири години. Признава си, че в началото мотивацията е била проста: „Трябваха ми пари.“

Този път разказва и бръснарят. Митко започва на 15, като подстригва приятели вкъщи, после учи три години и половина в академия. „Започнах от нулата“, казва той, а днес с брат си имат салон на Руски паметник. Правим мид фейд от нулата с текстура отгоре. Стефан се поглежда: „Това е най-добрият фейд, който съм виждал някога.“

Минава покрай нас с платинени къдрици и първо иска да види как подстригваме. После сяда. На 11 години е, тренира футбол от година и любимецът му е Неймар. За майка си казва простичко: винаги го подкрепя.

Отстрани правим скин фейд с линия, а къдриците отгоре остават, само по-изчистени. Преди огледалото си признава: „Нямам търпение да я видя.“ Каним го в The Blades Studio на Руски паметник – докато чака, може да изиграе и една FIFA.

„Днес ще подстрижем някого безплатно в София.“ Така започва всичко. Пред фонтаните на НДК спираме момче от Люлин. Тренира фитнес и граплинг, любимецът му е Чарлз Оливейра и иска да се занимава със спорта професионално. „Или да стана треньор“, казва той.

Иска късо, затова правим бъз кът с фейд. Пожелаваме му да не се отказва: да мечтаеш е лесно, по-трудно е да стигнеш до мечтата. Ако ти хареса, ще ни намериш в бръснарницата ни на Руски паметник.